изпълнителен
[ispɐɫˈnitɛlɛn]
изпълнителен значение:
1. (общо) Който изпълнява възложените му задачи старателно, точно и навреме; прилежен, дисциплиниран.
2. (право / администрация) Който има функцията да привежда в изпълнение решения, закони или наредби (обикновено като част от държавната власт).
- Ударение
- изпълни́телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- из-пъл-ни-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- изпълнителни
Примери за използване на изпълнителен
(общо)
- Той е изключително изпълнителен служител и винаги спазва крайните срокове.
- Търсим изпълнителен и отговорен човек за позицията.
(право / администрация)
- Министерският съвет е основният орган на изпълнителната власт.
- Изпълнителният комитет взе решение за промяна на бюджета.
Синоними на изпълнителен
Антоними на изпълнителен
Как се пише изпълнителен
Думата се пише с двойно 'н' в женски, среден род и множествено число (изпълнителна, изпълнително, изпълнителни), но в мъжки род е с едно 'н'. Втората гласна е 'ъ', а не 'а' (корен пъл-).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:испълнити
Произлиза от глагола 'изпълня' (да направя пълно, да осъществя) + суфикс за прилагателно име '-телен'. Коренът е свързан с общославянското *pьlnъ (пълен).
Употреба
Чести словосъчетания:
- изпълнителна власт
- изпълнителен директор
- изпълнителен лист
- изпълнителен съвет
Популярни търсения и запитвания за изпълнителен
какво е изпълнителен, изпълнителен или изпълнителин, изпълнителен или испълнителен, изпълнителен или йзпълнителен, изпълнителен или изпалнителен, изпълнителен или изпълнйтелен, изпълнителин или испълнителен, изпълнителин или йзпълнителен, изпълнителин или изпалнителен, изпълнителин или изпълнйтелен, испълнителен или йзпълнителен, испълнителен или изпалнителен, испълнителен или изпълнйтелен, йзпълнителен или изпалнителен, йзпълнителен или изпълнйтелен, изпалнителен или изпълнйтелен