онеправдаване
[onɛpravˈdavanɛ]
онеправдаване значение:
1. (пряко/социално) Действие, с което се отнемат правата на някого или се постъпва несправедливо спрямо него; поставяне в неравностойно положение.
- Ударение
- онеправда́ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-не-прав-да-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- онеправдавания
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
Примери за използване на онеправдаване
(пряко/социално)
- Системното онеправдаване на малцинствата води до социално напрежение.
- Той възприе решението на съда като лично онеправдаване.
Синоними на онеправдаване
Антоними на онеправдаване
Как се пише онеправдаване
Представката е 'о-', следвана от 'не-'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:правда
Произлиза от глагола 'онеправдавам'. Съдържа корена 'прав' (истина, закон) и отрицателната частица 'не', вградена в морфологичната структура.
Употреба
Чести словосъчетания:
- социално онеправдаване
- чувство за онеправдаване
Популярни търсения и запитвания за онеправдаване
какво е онеправдаване, онеправдаване или унеправдаване, онеправдаване или неправдаване, онеправдаване или онепръвдаване, онеправдаване или онеправдъване, онеправдаване или онеправдавъне, унеправдаване или неправдаване, унеправдаване или онепръвдаване, унеправдаване или онеправдъване, унеправдаване или онеправдавъне, неправдаване или онепръвдаване, неправдаване или онеправдъване, неправдаване или онеправдавъне, онепръвдаване или онеправдъване, онепръвдаване или онеправдавъне, онеправдъване или онеправдавъне