онемея
[onɛˈmɛjɐ]
онемея значение:
1. (медицина/физиология) Губя способността си да говоря (временно или постоянно).
2. (преносно) Замлъквам внезапно от силна емоция (уплаха, изненада, възхищение).
- Ударение
- онеме'я
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- о-не-ме-я
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- онемявам
Примери за използване на онемея
(медицина/физиология)
- След инсулта пациентът онемя напълно.
- Старецът онемя и оглуша с годините.
(преносно)
- Публиката онемя пред майсторското изпълнение.
- Тя онемя от ужас при вида на катастрофата.
Синоними на онемея
Антоними на онемея
Как се пише онемея
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:ням
От *ням* (лишен от говор) с глаголна наставка и представка *о-* за промяна на състоянието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- онемея от ужас
- онемея от възхищение