омета
[omɛˈta]
омета значение:
1. (битово) Измета всичко, почистя изцяло с метла или подобно средство.
2. (разговорно) Изям всичко бързо и докрай, без да оставя нищо.
3. (разговорно) Открадна, задигна всичко от дадено място.
- Ударение
- ометà
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- о-ме-та
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Възвратна форма
- омета се
- Видова двойка
- омитам
Примери за използване на омета
(битово)
- Трябва да омета стаята, преди да дойдат гостите.
(разговорно)
- Децата ометоха всичко от масата за минути.
- Гладният турист омете цялата порция.
(разговорно)
- Крадците са омели всичко от склада през нощта.
Как се пише омета
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мести
Образувана от глагола 'мета' (чистя с метла) и представка 'о-', означаваща цялостност, завършеност на действието върху целия обект.
Употреба
Чести словосъчетания:
- омета пода
- омета чинията
Фразеологизми:
- омета си крушите