Енциклопения на българския език

олюляване

[olʲuˈlʲavɐnɛ]

олюляване значение:

1. (пряко) Движение настрани-назад или несигурно клатушкане на тялото, обикновено при загуба на равновесие, замайване или опиянение.
Ударение
олюля̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-лю-ля-ва-не
Род
среден
Мн. число
олюлявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на олюляване

(пряко)
  • След удара последва олюляване и боксьорът падна на ринга.
  • Забелязваше се леко олюляване в походката му след купона.

Синоними на олюляване

Антоними на олюляване

Как се пише олюляване

Грешни изписвания: улюляване, олюлявъне
Началната гласна е о- (представка), а не 'у'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:люлея
От глагола 'олюлявам се', производен на 'люлея'. Коренът е звукоподражателен за ритмично движение.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • опасно олюляване
  • леко олюляване