Енциклопения на българския език

олицетворя

[olit͡sɛtvoˈrʲa]

олицетворя значение:

1. (изкуство/литература) Да представя отвлечено понятие, природно явление или предмет в човешки образ (персонификация).
2. (пряко) Да бъда въплъщение, жив израз на някакво качество или идея.
Ударение
олицетворя̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
о-ли-це-тво-ря
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
олицетворявам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на олицетворя

(изкуство/литература)
  • Художникът искаше да олицетвори свободата като млада жена с развято знаме.
(пряко)
  • С постъпката си той олицетвори смелостта на цялото поколение.

Как се пише олицетворя

Сложна дума, съставена от корена 'лице' и 'творя'. Пише се с о в началото и и след 'л'.

Етимология

Произход:Руски / Старобългарски
Оригинална дума:олицетворить
Калка (буквален превод по състав) от гръцкото 'prosōpopoiō'. Съставено от о- + лице + творя (правя лице, давам образ).