окопитване
[okoˈpitvɐnɛ]
окопитване значение:
1. (преносно) Възвръщане на самообладание, успокояване след уплаха, изненада или шок.
2. (медицина/разговорно) Възстановяване на физическите сили след боледуване.
- Ударение
- окопѝтване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-ко-пит-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
- Преходност
- непреходен
Примери за използване на окопитване
(преносно)
- Трябваше му малко време за окопитване след чутата новина.
- След първоначалния смут настъпи бързо окопитване на отбора.
(медицина/разговорно)
- Окопитването след грипа продължи повече от седмица.
Синоними на окопитване
Антоними на окопитване
Как се пише окопитване
Пише се с о (представка о-) и о в корена (от копито).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:копито
Произлиза от съществителното 'копито'. Първоначалното значение е свързано с животно, което стъпва здраво на краката (копитата) си след подхлъзване.
Употреба
Чести словосъчетания:
- бързо окопитване
- време за окопитване