Енциклопения на българския език

огърлица

[oˈgɤrlit͡sɐ]

огърлица значение:

1. (пряко) Накит от скъпоценни камъни, перли, мъниста, метал и др., който се носи на шията; колие.
2. (преносно) Редица от еднородни обекти, разположени в кръг или полукръг, наподобяващи накит.
3. (зоология) Ивица с различен цвят около шията на някои животни или птици.
Ударение
огъ̀рлица
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-гър-ли-ца
Род
женски
Мн. число
огърлици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на огърлица

(пряко)
  • Тя носеше красива перлена огърлица на приема.
  • Златната огърлица блестеше на слънцето.
(преносно)
  • Огърлица от светлини обграждаше залива през нощта.
(зоология)
  • Папагалът имаше червена огърлица от пера.

Синоними на огърлица

Как се пише огърлица

Думата се пише с начално о (представка) и корен -гър-.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:гърло
Произлиза от корена 'гърло' с префикс 'о-' и суфикс '-ица', означаващо предмет, който се носи около гърлото (шията).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • перлена огърлица
  • златна огърлица
  • огърлица от острови