венец
[vɛˈnɛt͡s]
венец значение:
1. (бит) Сплетени в кръг цветя, клонки или листа, използвани за украса или ритуали.
2. (анатомия) Меката тъкан в устната кухина, която покрива челюстните кости и обгръща шийките на зъбите.
3. (преносно) Най-високо постижение, завършек или връх на някакво дело.
4. (астрономия/оптика) Светъл кръг около небесно тяло (Слънцето, Луната).
- Ударение
- вене'ц
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ве-нец
- Род
- мъжки
- Мн. число
- венци
Примери за използване на венец
(бит)
- Момите виеха венец от полски цветя.
- Положиха лавров венец пред паметника на героя.
(анатомия)
- Венецът ми кърви при миене на зъбите.
- Зъболекарят лекува възпаления венец.
(преносно)
- Това произведение е венецът на неговото творчество.
- Човекът е венец на природата.
(астрономия/оптика)
- Около Луната се появи светъл венец.
Как се пише венец
Грешни изписвания: винец
Пише се с две е-та. При членуване: венецът/венеца.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вѣньць
Общославянска дума, умалителна форма от *věnъ (венчало). Свързана е с глагола 'вия', 'увивам' (заради кръгообразната форма).
Употреба
Чести словосъчетания:
- лавров венец
- трънен венец
- възпален венец
- брачен венец
Фразеологизми:
- слагам си трънен венец
- свивам си венеца (мълча)