Енциклопения на българския език

ограничено

[oɡrɐniˈt͡ʃɛno]

ограничено значение:

1. (пряко) В малък размер, в тесни граници; непълно, частично.
2. (преносно) Без широк кръгозор; тясно, елементарно (за мислене).
Ударение
ограниче'но
Част на речта
наречие
Сричкоделение
о-гра-ни-че-но
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ограничено

(пряко)
  • Ресурсите се използват ограничено заради кризата.
(преносно)
  • Той разсъждава твърде ограничено по този въпрос.

Как се пише ограничено

Започва с 'о' (представка 'о-'). Завършва на 'о' (наречие). Двойно 'н' не се пише, тъй като е образувано от минало страдетлно причастие 'ограничен' (м.р. ед.ч.), което завършва на едно 'н'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:граница
Произлиза от 'граница', чрез глагола 'огранича' и причастието 'ограничен'. Коренът е свързан с отделяне, ръб (гран).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • мисли ограничено
  • достъпно ограничено