Енциклопения на българския език

безкрайно

[bɛsˈkrajno]

безкрайно значение:

1. (пряко) По начин, който няма край; без предел във времето или пространството.
2. (преносно) В много висока степен; изключително много (за качество или чувство).
Ударение
безкра̀йно
Част на речта
наречие
Сричкоделение
без-край-но
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на безкрайно

(пряко)
  • Полето се простираше безкрайно пред погледа му.
  • Вселената изглежда безкрайно голяма.
(преносно)
  • Тя беше безкрайно щастлива от новината.
  • Благодарен съм Ви безкрайно за помощта.

Антоними на безкрайно

Как се пише безкрайно

Представката е без-. В българския език съгласната 'з' пред беззвучни съгласни (като 'к') се обеззвучава при изговор, но се пише 'з' (морфологичен принцип).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:без + край
Словообразуване от предлога 'без', съществителното 'край' и наставката за наречие '-но'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безкрайно дълъг
  • безкрайно щастлив
  • безкрайно много
безкрайно : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник