Енциклопения на българския език

оголеност

[ogoˈlɛnost]

оголеност значение:

1. (пряко) Състояние на обект, който е лишен от покритие, обвивка, растителност или облекло; голота.
2. (преносно) Липса на прикритост, украса или защита; прекалена откровеност или беззащитност на чувствата.
Ударение
оголѐност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-го-ле-ност
Род
женски
Мн. число
оголености (рядко употребимо)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на оголеност

(пряко)
  • Оголеността на планинските върхове създаваше усещане за суровост.
  • През зимата се виждаше цялата оголеност на клоните.
(преносно)
  • В стиховете му имаше болезнена оголеност на чувствата.
  • Оголеността на фактите не остави място за съмнение.

Как се пише оголеност

Думата се пише с двойно н само ако в основната форма (м.р. ед.ч.) завършва на -нен. Тук коренът е от причастието оголен, следователно в думата има само едно н. Представката е о-, а не у-.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:голъ
Произлиза от старобългарския корен *голъ* (свободен, открит), преминал през глагола *оголвам* и миналото страдателно причастие *оголен*, към което е добавена наставката за абстрактни съществителни *-ост*.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • душевна оголеност
  • оголеност на жиците
  • пълна оголеност