овея
[oˈvɛjɐ]
овея значение:
1. (земеделие) Почиствам овършаното зърно от плявата, като го прехвърлям на вятър или използвам веялка.
2. (метеорология) За вятър — обдухвам нещо от всички страни.
3. (преносно) За растение или цвят — увяхвам, загубвам свежестта си (често се използва като 'овехна', но 'овея' може да значи и 'обруля').
- Ударение
- овѐя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- о-ве-я
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- овявам
Примери за използване на овея
(земеделие)
- Трябва да овея житото, преди да го прибера в хамбара.
(метеорология)
- Студеният вятър овя лицето му.
(преносно)
- Бурята овя всички листа от дървото.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:vějati
От представка 'о-' + корен 'вея' (духам). Свързано с вятър и почистване чрез въздушна струя.
Употреба
Чести словосъчетания:
- овея житото
- вятърът го овя
Фразеологизми:
- вятър го овя