обятия
[oˈbʲatijɐ]
обятия значение:
1. (Пряко) Пространството между разтворените ръце на човек, готово за прегръдка; самата прегръдка.
2. (Преносно) Среда, място или състояние, което обгръща, приема или поглъща някого.
- Ударение
- обя'тия
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-бя-ти-я
- Род
- среден
- Мн. число
- обятия (основна форма за мн.ч.)
Примери за използване на обятия
(Пряко)
- Тя се хвърли в обятията на баща си.
- Той я посрещна с разтворени обятия.
(Преносно)
- Корабът потъна в ледените обятия на океана.
- Той бързо падна в обятията на съня.
Как се пише обятия
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:обятъ
От старобългарското „обяти“ (обхващам), съставено от представката „об-“ и корена „ят-“ (вземам, хващам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- с отворени обятия
- в обятията на Морфей
Фразеологизми:
- С отворени обятия