Енциклопения на българския език

контактен

[konˈtaktɛn]

контактен значение:

1. (техника) Който се осъществява чрез допир или служи за осъществяване на електрическа или механична връзка.
2. (преносно) Който лесно влиза във връзка с хора, общителен, комуникативен.
Ударение
конта̀ктен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
кон-так-тен
Род
мъжки
Мн. число
контактни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на контактен

(техника)
  • Повредата беше в контактния ключ на автомобила.
  • Контактните лещи са удобна алтернатива на очилата.
(преносно)
  • Новият служител е много контактен и бързо се вписа в екипа.

Как се пише контактен

Грешни изписвания: контактан, кунтактен, контъктен
Прилагателното име завършва на наставката -ен. При членуване или промяна на формата гласната 'е' отпада (контактен -> контактни).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:contactus
От латинското причастие 'contactus' (докосване), производно на 'contingere' (докосвам, гранича). В българския език навлиза чрез западноевропейските езици.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • контактни лещи
  • контактна мрежа
  • контактна зона
  • контактен дерматит