обсебя
[opˈsɛbʲɐ]
обсебя значение:
1. (право) Завладявам противозаконно чужда вещ или имущество, присвоявам си нещо, което ми е поверено.
2. (психология) Завладявам съзнанието, чувствата или волята на някого изцяло; подчинявам духовно.
- Ударение
- обсèбя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- об-се-бя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- обсебвам
Примери за използване на обсебя
(право)
- Служителят се опита да обсеби служебните средства.
- Намеренията му бяха да обсеби имота на възрастните си роднини.
(психология)
- Страхът успя да обсеби мислите ѝ напълно.
- Идеята за отмъщение го обсеби и той не мислеше за нищо друго.
Антоними на обсебя
Как се пише обсебя
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:obsěsti
От старобългарското *obsěsti (обсаждам, заемам място), което преминава към семантиката на завладяване. Формата се е развила под влияние на аналогия със 'себе' (обсебвам за себе си), но коренът е свързан със 'седя/сядам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- обсебя имущество
- обсебя съзнанието
- обсебя вниманието