обременя
[obrɛmɛˈnʲa]
обременя значение:
1. (пряко) Натоваря с тежък товар (физически).
2. (преносно) Възлова на някого грижи, задължения, данъци или други трудности.
3. (право / икономика) Наложа тежест върху имот или наследство (ипотека, дълг).
- Ударение
- обременя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- об-ре-ме-ня
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- обременя се
- Видова двойка
- обременявам
Примери за използване на обременя
(пряко)
- Не бива да обременя животното с толкова много багаж.
(преносно)
- Не искам да те обременя с моите проблеми.
- Държавата ще обременя бизнеса с нови регулации.
(право / икономика)
- Собственикът реши да обременя имота с ипотека.
Как се пише обременя
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:брѣмѧ
Представка 'о-' + съществително 'бреме' (тежест, товар) + глаголна наставка.
Употреба
Чести словосъчетания:
- обременя с грижи
- обременя с данъци
- обременя бюджета