натежа
[nɐtɛˈʒa]
натежа значение:
1. (пряко) Ставам тежък, увеличавам теглото си или увисвам под собствената си тежест.
2. (преносно) Оказвам решаващо влияние при избор или решение; надделявам.
3. (преносно) Предизвиквам умора, досада или затруднение; ставам бреме.
- Ударение
- натежа̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- на-те-жа
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- натежавам
Примери за използване на натежа
(пряко)
- Клоните натежаха от плод.
- Мокрите дрехи натежаха на гърба му.
(преносно)
- Думата на председателя натежа при вземането на решението.
- Неговото мнение натежа везните в наша полза.
(преносно)
- Годините вече му натежаха.
- Самотата натежа в душата ѝ.
Антоними на натежа
Как се пише натежа
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:тяжъкъ
Произлиза от корена на прилагателното 'тежък', свързан със старобългарската форма 'тяжъкъ'. Формирана е чрез префикса 'на-', указващ натрупване или достигане на предел, и глаголната основа.
Употреба
Чести словосъчетания:
- натежа на мястото си
- натежа на везните