обременен
[obrɛmɛˈnɛn]
обременен значение:
1. (пряко/преносно) Който е натоварен с тежести, грижи, дългове или задължения.
2. (генетика/медицина) Който носи предразположеност към заболяване (фамилна обремененост).
- Ударение
- обременѐн
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- об-ре-ме-нен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- обременени
Примери за използване на обременен
(пряко/преносно)
- Той се чувстваше обременен от очакванията на родителите си.
- Имотът е обременен с ипотека.
(генетика/медицина)
- Пациентът е наследствено обременен с диабет.
Синоними на обременен
Как се пише обременен
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:брѣмѧ
Минало страдателно причастие от глагола *обременя*, който произлиза от съществителното *бреме* (тежест, товар). Коренът е свързан с индоевропейското *bher-* (нося).
Употреба
Чести словосъчетания:
- наследствено обременен
- обременен с дългове