Енциклопения на българския език

образцово

[obrazˈt͡sɔvo]

образцово значение:

1. (пряко) По начин, който може да служи за пример или модел; безупречно, идеално.
Ударение
образцо́во
Част на речта
наречие
Сричкоделение
об-раз-цо-во
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на образцово

(пряко)
  • Ученикът се държеше образцово в час и получи похвала.
  • Цялата операция беше планирана и изпълнена образцово.

Антоними на образцово

Как се пише образцово

Думата се пише със з и ц (от корена образ-ец), въпреки че при изговор звучната съгласна з може да се обеззвучи пред ц. Проверката се прави с думата образец.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:образъ
Произлиза от съществителното „образец“ (модел, пример), което от своя страна идва от корена „образ“. Суфиксът „-о“ формира наречие за начин.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • държа се образцово
  • изпълнявам образцово
  • образцово поведение
образцово : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник