Енциклопения на българския език

образувателен

[obrarzuˈvatɛlɛn]

образувателен значение:

1. (Общ) Който се отнася до създаването, формирането или съставянето на нещо; който служи за образуване.
2. (Биология) Свързан с деленето на клетки и нарастването на организмите (напр. образувателна тъкан).
Ударение
образува'телен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
об-ра-зу-ва-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
образувателни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на образувателен

(Общ)
  • Словообразуването е сложен образувателен процес в езика.
  • Тази тъкан има силна образувателна способност.
(Биология)
  • Меристемната тъкан е вид образувателна тъкан при растенията.

Синоними на образувателен

Антоними на образувателен

Как се пише образувателен

Да не се бърка с образователен (свързан с образование/обучение). Образувателен идва от глагола образувам (създавам форма), докато образователен идва от образовам (обучавам).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:образувам
Произлиза от глагола 'образувам' + наставка '-телен'. Коренът е свързан със старобългарската дума 'образъ'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • образувателна тъкан
  • словообразувателен модел
  • образувателен процес