Енциклопения на българския език

съзидателен

[sɐziˈdatɛlɛn]

съзидателен значение:

1. (Книжовно) Който създава, гради, твори; насочен към изграждане и развитие, а не към разрушение.
Ударение
съзида'телен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
съ-зи-да-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
съзидателни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съзидателен

(Книжовно)
  • Той посвети живота си на съзидателен труд в полза на обществото.
  • Критиката трябва да бъде съзидателна, а не само отрицателна.

Антоними на съзидателен

Как се пише съзидателен

Представката е 'съ-', а не 'са-'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:съзьдати
От глагола 'съзидам' (строя, изграждам), който е съставен от представка съ- и 'зидам' (строя зид).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • съзидателен труд
  • съзидателна сила
  • съзидателна енергия