ценз
[t͡sɛns]
ценз значение:
1. (администрация) Официално установено изискване или условие, на което трябва да отговаря едно лице, за да получи определени права (например избирателно право) или да заеме определена длъжност.
2. (история) В Древен Рим: периодично преброяване на гражданите и оценка на имуществото им за целите на данъчното облагане и военната служба.
- Ударение
- цѐнз
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ценз
- Род
- мъжки
- Мн. число
- цензове
Примери за използване на ценз
(администрация)
- За тази позиция се изисква висок образователен ценз.
- В миналото е съществувал имуществен ценз за гласоподавателите.
(история)
- Римският ценз се е провеждал на всеки пет години.
Синоними на ценз
Как се пише ценз
Грешни изписвания: ценс
Думата завършва на звучна съгласна з, която при изговор се обеззвучава до с. Проверката се прави с формата за мн.ч. – цензове.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:census
От латинската дума 'census' (преброяване, оценка на имуществото), която произлиза от глагола 'censere' (оценявам, смятам). В съвременните езици навлиза като термин за огранидително условие.
Употреба
Чести словосъчетания:
- образователен ценз
- имуществен ценз
- възрастов ценз
- трудов ценз