Енциклопения на българския език

образен

[oˈbrazɛn]

образен значение:

1. (литература/език) Който си служи с образи, метафори и сравнения; богат на художествени представи.
2. (медицина) Който се отнася до получаването на изображения (особено в диагностиката).
Ударение
обра̀зен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
об-ра-зен
Род
мъжки
Мн. число
образни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на образен

(литература/език)
  • Поетът използва силно образен език.
  • Образното мислене е характерно за хората на изкуството.
(медицина)
  • Назначиха му образна диагностика (скенер).
  • Образните изследвания потвърдиха диагнозата.

Антоними на образен

Как се пише образен

Грешни изписвания: образан, убразен, обръзен
Прилагателното завършва на -ен. При членуване или промяна на формата гласната е изпада (образния, образни).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:образ
Производно от съществителното 'образ' (вид, лик, изображение) + наставка -ен.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • образна диагностика
  • образен език
  • образно слово
  • образно казано
Фразеологизми:
  • образно казано