Енциклопения на българския език

понятиен

[ponʲɐˈtiɛn]

понятиен значение:

1. (наука/логика) Който се отнася до понятията, до сферата на абстрактното мислене и терминологията.
Ударение
понятѝен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
по-ня-ти-ен
Род
мъжки
Мн. число
понятийни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на понятиен

(наука/логика)
  • Студентът трудно усвои сложния понятиен апарат на философията.
  • Понятийното мислене е висша форма на когнитивна дейност.

Антоними на понятиен

Как се пише понятиен

Грешни изписвания: понятеен, пунятиен, понятйен
Думата следва правилото за променливото Я, но в случая се наблюдава редуване на гласна с 'й' в мн.ч.: понатиен (ед.ч.) -> понятийни (мн.ч.).

Етимология

Произход:Руски/Български
Оригинална дума:понятие
Произлиза от съществителното 'понятие' (абстрактна мисъл, идея), което е калка или заемка от руски, с добавена прилагателна наставка '-ен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • понятиен апарат
  • понятийна система
  • понятиен речник