обоняние

[oboˈnʲaniɛ]

обоняние значение:

1. (биология/медицина) Едно от петте сетива; способността на организма да възприема и разлчава миризми чрез специализирани рецептори.

2. (преносно) Интуитивен усет за разпознаване на нещо скрито (опасност, успех, печалба).

Ударение: обоня'ние
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: о-бо-ня-ни-е
Род: среден
Мн. число: обоняния

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обоняние

(биология/медицина)

Кучетата имат много по-силно развито обоняние от хората.
След прекараната инфекция той загуби обонянието си за кратко.

(преносно)

Търговецът имаше отлично обоняние за изгодни сделки.

Синоними на обоняние

мирис, усет, интуиция, нюх

Как се пише обоняние

Грешни изписвания: обуняние, обоняниe, убоняние, обонянйе

Думата се пише с две о в началото. Втората гласна е ударена (я), затова не се редуцира силно, но първата често грешно се чува като 'у'. Пише се с н, а не с двойно 'н'.

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:обѫханиѥ

Произлиза от старобългарския глагол 'обѫхати' (мириша, усещам миризма), който е сродна с 'воня'. Коренът е свързан с усещането за мирис.

Употреба

Чести словосъчетания:

силно обоняние
загуба на обоняние
обонятелни органи

обоняние