мирис
[ˈmiris]
мирис значение:
1. (физиология) Свойство на веществата да въздействат върху обонянието; усещането, което се получава при това въздействие.
- Ударение
- мѝрис
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ми-рис
- Род
- мъжки
- Мн. число
- мириси
Примери за използване на мирис
(физиология)
- От кухнята се носеше приятен мирис на печени чушки.
- Острият мирис на ацетон изпълни стаята.
Как се пише мирис
Грешни изписвания: мириз
Съществителното завършва на с (мъжки род). Сродната дума миризма е от женски род и съдържа 'з'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мирисати
От глагола 'мириша', който има общославянски корен.
Употреба
Чести словосъчетания:
- приятен мирис
- тежък мирис
- специфичен мирис