обиране
[oˈbirɐnɛ]
обиране значение:
1. (Криминалистика) Действието по насилствено или тайно отнемане на чужда собственост; кражба, грабеж.
2. (Селско стопанство) Събиране на плодове или реколта от дървета и растения.
3. (Бит) Пълното събиране или почистване на остатъци (напр. трохи, прах).
- Ударение
- обѝране
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-би-ра-не
- Род
- среден
- Мн. число
- обирания
Примери за използване на обиране
(Криминалистика)
- Зачестиха случаите на обиране на апартаменти през лятото.
(Селско стопанство)
- Обирането на лозята започна рано тази година.
(Бит)
- Обирането на паяжините отне повече време от предвиденото.
Антоними на обиране
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:обирам
Отглаголно съществително име от несвършения глагол 'обирам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- обиране на банка
- обиране на реколтата
- пункт за обиране (на луфтове)
Фразеологизми:
- обиране на точките (впечатляване)