обикване
[oˈbikvɐnɛ]
обикване значение:
1. (пряко) Процесът на зараждане на чувство на любов, силна симпатия или привързаност към някого или нещо.
2. (преносно) Свикване с нещо ново, възприемането му като свое или приятно.
- Ударение
- обѝкване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-бик-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- обиквания (рядко)
- Вид
- свършен
Примери за използване на обикване
(пряко)
- Обикването не става от пръв поглед, а изисква време и опознаване.
- Периодът на обикване между двамата беше изпълнен с романтични жестове.
(преносно)
- Обикването на новата работа му отне няколко месеца.
- Трудно е обикването на чужда култура без потапяне в нея.
Синоними на обикване
Антоними на обикване
Как се пише обикване
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:обꙑкнѫти
Произлиза от глагола 'обиквам'. Коренът е свързан със старобългарското 'обꙑкнѫти' (свиквам, научавам се) и съществителното 'обꙑчаи' (навик, обичай). Развитието на значението преминава от 'навик/свикване' към 'привързване' и 'любов'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- процес на обикване
- момент на обикване