Енциклопения на българския език

обезценяване

[obɛst͡sɛˈnʲavɐnɛ]

обезценяване значение:

1. (финанси/икономика) Намаляване на стойността на парична единица, активи или имущество; инфлация или депрециация.
2. (преносно/етика) Загуба на значимост, авторитет или морална стойност на нещо или някого.
Ударение
обезценя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-без-це-ня-ва-не
Род
среден
Мн. число
обезценявания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обезценяване

(финанси/икономика)
  • Рязкото обезценяване на националната валута доведе до протести.
  • Наблюдава се обезценяване на имотите в този район.
(преносно/етика)
  • Свидетели сме на обезценяване на моралните устои в обществото.

Как се пише обезценяване

Представката е обез- (завършва на 'з'), въпреки че пред беззвучната 'ц' се чува като 'с' (обеззвучаване). Пише се с 'я' (обезценяване), когато е образувано от несвършен вид.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:цена
Словообразуване от префикс 'о-', префикс 'без-' (липса) и корен 'цена'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • обезценяване на валутата
  • обезценяване на активите
  • морално обезценяване