обезсърчителен
[obɛsˈsɤrt͡ʃitɛlɛn]
обезсърчителен значение:
1. (пряко) Който отнема куража, надеждата или желанието за действие; който предизвиква отчаяние или разочарование.
- Ударение
- обезсърчѝтелен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- о-без-сър-чи-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- обезсърчителни
Примери за използване на обезсърчителен
(пряко)
- Резултатите от първия опит бяха обезсърчителни, но екипът продължи работа.
- Получихме обезсърчителен отговор от администрацията.
Синоними на обезсърчителен
Антоними на обезсърчителен
Как се пише обезсърчителен
Думата се пише с двойно с в средата, поради срещата на представката без- и корена -сърч-. Въпреки обеззвучаването при изговор, морфологичният строеж се запазва в правописа.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сърце
Префиксално-суфиксално образувание: представка о- + представка без- + корен -сърч- (от сърце) + наставки -и- и -телен. Калка на латинското *discouraging*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- обезсърчителен резултат
- обезсърчителна новина
Популярни търсения и запитвания за обезсърчителен
какво е обезсърчителен, обезсърчителен или обесърчителен, обезсърчителен или обезърчителен, обезсърчителен или убезсърчителен, обезсърчителен или обезсарчителен, обезсърчителен или обезсърчйтелен, обесърчителен или обезърчителен, обесърчителен или убезсърчителен, обесърчителен или обезсарчителен, обесърчителен или обезсърчйтелен, обезърчителен или убезсърчителен, обезърчителен или обезсарчителен, обезърчителен или обезсърчйтелен, убезсърчителен или обезсарчителен, убезсърчителен или обезсърчйтелен, обезсарчителен или обезсърчйтелен