Енциклопения на българския език

обезпечение

[obɛspɛˈt͡ʃɛniɛ]

обезпечение значение:

1. (Финанси и право) Парична сума, имущество или ценни книжа, които служат като гаранция за изпълнение на задължение или за покриване на евентуални загуби.
2. (Логистика и икономика) Снабдяване с всичко необходимо за нормалното функциониране на дадена дейност, производство или живот.
Ударение
обезпече'ние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-без-пе-че-ни-е
Род
среден
Мн. число
обезпечения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обезпечение

(Финанси и право)
  • Банката изиска ипотека като обезпечение на кредита.
  • Договорът беше сключен без необходимото материално обезпечение.
(Логистика и икономика)
  • Логистичното обезпечение на мисията беше поверено на армията.
  • Техническото обезпечение на концерта беше на световно ниво.

Антоними на обезпечение

Как се пише обезпечение

Думата се пише с 'з' пред беззвучната съгласна 'п' (представка 'без-'), въпреки че при изговор се обеззвучава. Също така завършва на '-ие'.

Етимология

Произход:Руски / Старобългарски
Оригинална дума:печ- (печал)
Думата е образувана от корена 'печ-' (свързан с грижа, тъга - 'печал'), префикса 'без-' (липса на грижа/тревога) и наставката '-ение'. В съвременния български език навлиза под влияние на руския език (обеспечение) през Възраждането, но има старобългарска коренна основа.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • материално обезпечение
  • социално обезпечение
  • информационно обезпечение
  • финансово обезпечение