Енциклопения на българския език

обезпечаване

[obɛzpɛˈtʃavɐnɛ]

обезпечаване значение:

1. (общо) Действието по глагола обезпечавам/обезпеча; осигуряване на необходими средства, условия или ресурси за извършването на нещо.
2. (финанси/право) Материална или парична гаранция за изпълнение на задължение (залог, ипотека, поръчителство).
Ударение
обезпеча̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-без-пе-ча-ва-не
Род
среден
Мн. число
обезпечавания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обезпечаване

(общо)
  • Обезпечаването на населението с храна е приоритет.
  • Финансовото обезпечаване на проекта закъснява.
(финанси/право)
  • Кредитът се отпуска срещу обезпечаване с недвижим имот.
  • Липсата на достатъчно обезпечаване спря сделката.

Антоними на обезпечаване

Как се пише обезпечаване

Думата се пише с е в корена (от печал, а не от пика или др.). След 'ч' се пише 'а', а не 'я'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:обезпеча
Отглаголно съществително от глагола 'обезпеча'. Морфологично се състои от представка 'о-', корен 'без', 'печ' (свързано с печал/грижа) и наставка. Калкира руското 'обеспечение' (осигуряване без грижи/проблеми).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • материално обезпечаване
  • финансово обезпечаване
  • кадрово обезпечаване
  • правно обезпечаване
обезпечаване : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник