събирателен
[sɐbiˈratɛlɛn]
събирателен значение:
1. (общо) Който служи за събиране на нещо на едно място.
2. (граматика) За съществително име – който означава множество от еднородни предмети или лица, разглеждани като едно цяло (напр. 'студентство', 'народонаселение').
3. (литература/изкуство) Който обобщава характерните черти на много отделни лица или явления (за образ).
4. (физика) За оптична леща – който пречупва светлинните лъчи така, че да се събират в една точка (фокус).
- Ударение
- събира̀телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- съ-би-ра-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- събирателни
Примери за използване на събирателен
(общо)
- Водата се оттича в голям събирателен резервоар.
- Това е събирателен пункт за вторични суровини.
(граматика)
- Думата 'шума' е събирателно съществително име.
(литература/изкуство)
- Бай Ганьо е събирателен образ на някои отрицателни черти в българския характер от онази епоха.
(физика)
- Използвахме събирателна леща, за да фокусираме слънчевата светлина.
Синоними на събирателен
Антоними на събирателен
Как се пише събирателен
Думата се пише с ъ в първата сричка (от корена сбер- / събирам).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:събирам
Произлиза от глагола 'събирам' + наставка '-телен', означаваща качество или предназначение.
Употреба
Чести словосъчетания:
- събирателно дружество
- събирателен образ
- събирателна леща
- събирателно съществително