обвинителка
[obviˈnitɛɫkɐ]
обвинителка значение:
1. (право) Жената, която поддържа обвинението в съдебен процес; прокурорка.
2. (общо) Женa, която отправя обвинения или упреци към някого.
- Ударение
- обвинѝтелка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- об-ви-ни-тел-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- обвинителки
Примери за използване на обвинителка
(право)
- Държавната обвинителка поиска най-тежкото наказание.
- Тя се изяви като безкомпромисна обвинителка.
(общо)
- Тя винаги влиза в ролята на обвинителка в семейните спорове.
Синоними на обвинителка
Антоними на обвинителка
Как се пише обвинителка
Думата се пише с и във втората сричка (от вина).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:обвиня
Образувано от глагола 'обвинявам' -> съществително 'обвинител' + наставка за женски род '-ка'. Коренът е общославянски, свързан с 'вина'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- частна обвинителка
- държавна обвинителка
Популярни търсения и запитвания за обвинителка
какво е обвинителка, обвинителка или обвенителка, обвинителка или убвинителка, обвинителка или обвйнителка, обвинителка или обвинйтелка, обвенителка или убвинителка, обвенителка или обвйнителка, обвенителка или обвинйтелка, убвинителка или обвйнителка, убвинителка или обвинйтелка, обвйнителка или обвинйтелка