Енциклопения на българския език

изобличителка

[izobliˈt͡ʃitɛlkɐ]

изобличителка значение:

1. (общо) Жена, която разкрива нечии престъпления, лъжи или пороци; която изважда наяве скрита истина.
Ударение
изобличѝтелка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
и-зоб-ли-чи-тел-ка
Род
женски
Мн. число
изобличителки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изобличителка

(общо)
  • Тя стана главната изобличителка на корупционната схема.
  • В романа си авторката влиза в ролята на безпощадна изобличителка на обществените нрави.

Синоними на изобличителка

Антоними на изобличителка

Как се пише изобличителка

Коренът е 'лич' (от лик, лице), затова се пише с и, а не с 'е' (както в 'облека').

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:облик / лице
Производна дума от глагола *изоблича* (да разкрия истинския лик, да обвиня), с наставка за деец от женски род *-телка*.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • страстна изобличителка
  • смела изобличителка