Енциклопения на българския език

обагря

[oˈbaɡrʲə]

обагря значение:

1. (пряко) Да оцветя нещо, да му придам цвят (най-често червен, ален или ярък).
Ударение
обàгря
Част на речта
глагол
Сричкоделение
о-баг-ря
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
обагря се
Видова двойка
обагрям
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обагря

(пряко)
  • Залезът обагри небето в кървавочервено.
  • Кръвта обагри ризата му.

Синоними на обагря

Антоними на обагря

Как се пише обагря

Грешни изписвания: обагра, убагря, объгря

Глагол от II спрежение. В 1 л. ед.ч. завършва на след съгласна 'р'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:багъръ
От съществителното 'багра' (цвят, боя), което има праславянски и индоевропейски корени, свързани с червения цвят или огъня.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • обагря в кръв
  • обагря в червено
обагря : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник