Енциклопения на българския език

непохватен

[nɛ.poˈxva.tɛn]

непохватен значение:

1. (пряко) Който извършва движенията си или върши работа без лекота, сръчност и умение; тромав в действията си.
2. (преносно) Който е лишен от изящество или тактичност в изказа или социалното общуване.
Ударение
непохва'тен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
не-по-хва-тен
Род
мъжки
Мн. число
непохватни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на непохватен

(пряко)
  • Той беше непохватен в кухнята и често чупеше чинии.
  • Непохватните му опити да танцува разсмяха публиката.
(преносно)
  • Направи непохватен комплимент, който прозвуча по-скоро като обида.

Как се пише непохватен

Отрицателната частица не се пише слято с прилагателните имена, когато с тях се образува нова дума с противоположно значение. При изговора звукът в пред беззвучния т се обеззвучава (чува се 'ф'), но правописът остава в (проверка: похват).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:не + похватам
Образувано от отрицателната частица 'не' и корен, свързан с глагола 'хващам'/'похващам'. Етимологично се свързва с липсата на умение да се върши работа с ръцете (да се 'хване' работата).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • непохватен човек
  • непохватен опит
  • непохватно движение