Енциклопения на българския език

непоносимост

[nɛponoˈsimost]

непоносимост значение:

1. (общо) Състояние или качество, при което нещо или някой не може да бъде изтърпян; крайна нетърпимост към дразнител.
2. (медицина) Свръхчувствителност на организма към определени вещества, храни или лекарства, която предизвиква нежелани реакции (различно от алергия).
Ударение
непоносѝмост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
не-по-но-си-мост
Род
женски
Мн. число
непоносимости
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на непоносимост

(общо)
  • Между двамата колеги се беше породила открита непоносимост.
  • Тя изпитваше непоносимост към силния шум в града.
(медицина)
  • Пациентът беше диагностициран с лактозна непоносимост.
  • Глутеновата непоносимост налага стриктна диета.

Как се пише непоносимост

Думата се пише слято, тъй като е съществително име, образувано с отрицателната частица не. Двойно 'н' не се пише.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:нося
Образувано от корена 'нос-' (нося) с отрицателна частица 'не-', префикс 'по-', наставка за страдателно причастие '-им' и наставка за абстрактно съществително '-ост'. Първоначалното значение е 'качество на нещо, което не може да се понесе/изтърпи'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • хранителна непоносимост
  • лактозна непоносимост
  • органична непоносимост
  • взаимна непоносимост