Енциклопения на българския език

неосигурен

[nɛosiɡuˈrɛn]

неосигурен значение:

1. (финанси/право) Който няма социална, здравна или имуществена застраховка; за когото не са внесени осигурителни вноски.
2. (безопасност) Който не е укрепен или обезопасен; който представлява риск.
3. (общо) Който не е снабден с необходимите средства или ресурси.
Ударение
неосигуре'н
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
не-о-си-гу-рен
Род
мъжки
Мн. число
неосигурени
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на неосигурен

(финанси/право)
  • Здравно неосигурените лица трябва да заплатят прегледа.
  • Той работи дълги години като неосигурен работник.
(безопасност)
  • Преминаването през неосигурения участък на пътя е опасно.
  • Алпинистът не бива да се катери с неосигурено въже.
(общо)
  • Останаха неосигурени с дърва за зимата.

Как се пише неосигурен

Пише се слято (неосигурен), когато е прилагателно име. Пише се разделно (не осигурен), само когато е част от глаголна конструкция с отрицание или при противопоставяне.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:сигурен
Образувано от отрицателната частица 'не-', представката 'о-' и корена 'сигурен' (от латински 'securus' през италиански/немски влияние).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • здравно неосигурен
  • социално неосигурен
  • неосигурен товар