Енциклопения на българския език

укрепен

[okrɛˈpɛn]

укрепен значение:

1. (военно дело) Който е подсилен със защитни съоръжения (стени, окопи, кули) за отбрана срещу вражески нападения.
2. (строителство) Който е направен по-здрав, стабилизиран или подпрян, за да не се срути или повреди.
3. (преносно) Който е станал по-силен, по-устойчив (за организъм, вяра, позиция).
Ударение
укрепèн
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ук-ре-пен
Род
мъжки
Мн. число
укрепени
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на укрепен

(военно дело)
  • На хълма се издигаше добре укрепен средновековен замък.
  • Градът беше укрепен с нови крепостни стени.
(строителство)
  • Брегът беше укрепен с бетонни блокове срещу ерозията.
  • Укрепен склон.
(преносно)
  • След лечението той се чувстваше значително укрепен физически.
  • Укрепен имунитет.

Как се пише укрепен

Грешни изписвания: окрепен
Думата се пише с у-, тъй като е образувана с представка у- (означаваща придаване на качество), а не с о-.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:крепък
Страдателно причастие от глагола 'укрепя', който произлиза от корена 'креп' (крепък, здрав). Старобългарски: крѣпъкъ.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • укрепен пункт
  • укрепен район
  • добре укрепен

Популярни търсения и запитвания за укрепен