Енциклопения на българския език

необективност

[nɛobɛkˈtivnost]

необективност значение:

1. (Пряко) Липса на безпристрастно отношение; невъзможност или нежелание да се разглеждат фактите такива, каквито са, независимо от личните чувства и интереси.
Ударение
необектѝвност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
не-о-бек-тив-ност
Род
женски
Мн. число
необективности
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на необективност

(Пряко)
  • Журито бе обвинено в необективност при оценяването на участниците.
  • Неговата статия страда от крайна необективност и политически пристрастия.

Как се пише необективност

Думата се пише с 'о' в корена (обект).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:objectivus
Заемка чрез западноевропейските езици (обективен) + българска отрицателна представка 'не-' и наставка '-ост'. Коренът идва от латинското *objectus* (предмет, обект).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • проявена необективност
  • крайна необективност
  • обвинения в необективност