Енциклопения на българския език

ненадейност

[nɛnɐˈdɛjnost]

ненадейност значение:

1. (пряко) Качество на нещо, което се случва внезапно и без предварително предупреждение или очакване.
Ударение
ненадéйност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
не-на-дей-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ненадейност

(пряко)
  • Ненадейността на бурята свари туристите неподготвени.
  • Всички бяха шокирани от пълната ненадейност на неговото решение.

Синоними на ненадейност

Антоними на ненадейност

Как се пише ненадейност

Думата се пише с 'й' (ненадейност), тъй като произлиза от прилагателното ненадеен.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:надея се
От старобългарския глагол 'надѣяти сѧ' (надявам се). Формира се като отрицание на очакването: не + надеен (очакван) + ост.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пълна ненадейност
  • стряскаща ненадейност