Енциклопения на българския език

неистово

[nɛˈistovo]

неистово значение:

1. (пряко) По начин, който изразява крайна възбуда, ярост или липса на самоконтрол; бясно, свирепо.
2. (преносно) Изключително силно, в много висока степен (за желание, чувство или усещане).
Ударение
неѝстово
Част на речта
наречие
Сричкоделение
не-ис-то-во
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на неистово

(пряко)
  • Тълпата крещеше неистово по време на концерта.
  • Вятърът виеше неистово през цялата нощ.
(преносно)
  • Той неистово желаеше да спечели състезанието.
  • Беше неистово влюбен в нея.

Антоними на неистово

Как се пише неистово

Наречието се пише слято. Не се пише разделно, тъй като 'истово' не се употребява като самостоятелна дума в съвременния език.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:неистовъ
Произлиза от прилагателното 'неистов'. Коренът се състои от отрицателната частица 'не' и старинната дума 'истов' (истински, същински). Първоначалното значение е било 'неистински', 'неестествен', което по-късно еволюира в 'луд', 'бесен', 'извън контрол'.