Енциклопения на българския език

неизтребим

[nɛistrɛˈbim]

неизтребим значение:

1. (пряко) Който не може да бъде унищожен, премахнат или изкоренен; крайно устойчив на външни въздействия.
2. (преносно) За чувство, вяра или идея – който е много силен, траен и не изчезва въпреки пречките.
Ударение
неизтребѝм
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
не-из-тре-бим
Род
мъжки
Мн. число
неизтребими
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на неизтребим

(пряко)
  • Хлебарките са почти неизтребим вид, оцеляващ и в най-тежките условия.
  • Плевелите в градината се оказаха неизтребими.
(преносно)
  • У него гореше неизтребима надежда за спасение.
  • Неизтребим е стремежът на човека към свобода.

Антоними на неизтребим

Как се пише неизтребим

Частицата не се пише слято с прилагателни имена, когато с нея се образува нова дума с противоположно значение.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:изтребя
Образувано чрез отрицателната частица 'не-', корена на глагола 'изтребя' (да унищожа напълно) и наставката за страдателни причастия и прилагателни '-им', индикираща възможност/невъзможност.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • неизтребим вредител
  • неизтребима вяра
  • неизтребим оптимизъм