Енциклопения на българския език

неизличим

[nɛizliˈt͡ʃim]

неизличим значение:

1. (медицина) Който не може да бъде излекуван (за болест).
2. (преносно) Който не може да бъде премахнат, забравен или заличен; траен, вечен.
Ударение
неизличѝм
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
не-из-ли-чим
Род
мъжки
Мн. число
неизличими
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на неизличим

(медицина)
  • За съжаление, този стадий на болестта се смята за неизличим.
  • Медицината напредва и много неизличими в миналото болести днес се лекуват.
(преносно)
  • Срещата остави неизличим спомен в съзнанието му.
  • Върху старата хартия имаше неизличимо мастилено петно.

Антоними на неизличим

Как се пише неизличим

Правилно е да се пише с 'и' (от 'лича', 'заличавам'), а не с 'е' (от 'лекувам'), освен когато изрично се визира медицински контекст, където 'неизлечим' също е дублетна форма, но 'неизличим' има по-широк смисъл на 'нещо, което не може да се махне'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:лича
Образувано от отрицателната частица 'не-', представката 'из-' и корен 'лич-' (от лича, лице) със суфикс '-им'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • неизличима следа
  • неизличим спомен
  • неизличима болест
неизличим : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник