безличност
[bɛzˈlit͡ʃnost]
безличност значение:
1. (психология/общо) Липса на ярко изразена индивидуалност, характер или оригиналност; посредственост.
2. (преносно/литературно) Човек без характер, който не се отличава с никакви качества.
- Ударение
- безлѝчност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- без-лич-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- безличности
Примери за използване на безличност
(психология/общо)
- Безличността на архитектурата в новия квартал действаше потискащо.
- Той се опитваше да прикрие своята безличност зад скъпи дрехи.
(преносно/литературно)
- За тях той беше просто една безличност, част от тълпата.
Синоними на безличност
Антоними на безличност
Как се пише безличност
Пише се слято. Представката е без- (пред звучни съгласни и гласни), коренът е лич.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:лице / личност
Образувано от предлога 'без' + съществителното 'личност'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- сива безличност
- пълна безличност