Енциклопения на българския език

доказаност

[dokazɐnost]

доказаност значение:

1. (наука/право) Качество на нещо, което е потвърдено с факти, аргументи или доказателства; състояние на несъмнена истина.
Ударение
дока̀заност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
до-ка-за-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на доказаност

(наука/право)
  • Теорията все още няма необходимата научна доказаност.
  • Присъдата се основава на пълната доказаност на вината.

Как се пише доказаност

Пише се с едно н (наставка -ост към доказан).

Етимология

Произход:Славянски
Оригинална дума:доказати
Произлиза от миналото страдателно причастие 'доказан' на глагола 'докажа' (от ст.бълг. 'доказати'), със суфикс за абстрактни имена '-ост'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • научна доказаност
  • историческа доказаност
  • степен на доказаност