начин
[ˈnat͡ʃin]
начин значение:
1. (общо) Способ, средство или метод за извършване на някакво действие или постигане на цел.
2. (общо) Вид, форма, образ на протичане на нещо.
- Ударение
- на̀чин
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-чин
- Род
- мъжки
- Мн. число
- начини
Примери за използване на начин
(общо)
- Трябва да намерим начин да решим проблема.
- Това е единственият начин да успеем.
(общо)
- Харесва ми начинът, по който тя говори.
- Начин на живот.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:начинъ
От праславянски *načinъ, свързано с глагола 'начинати' (започвам, подхващам) - редът или способът, по който нещо се започва и върши.
Употреба
Чести словосъчетания:
- по никакъв начин
- начин на употреба
- по този начин
- лесен начин
Фразеологизми:
- намирам начин
- всякакъв начин