Енциклопения на българския език

нахранване

[naxˈranvɐnɛ]

нахранване значение:

1. (пряко) Действието по глагола нахраня; даване на храна на човек или животно до засищане.
2. (техника/информатика) Подаване на енергия, суровини или данни към машина, система или процес.
Ударение
нахра̀нване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-хран-ва-не
Род
среден
Мн. число
нахранвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на нахранване

(пряко)
  • Нахранването на бебето изисква търпение.
  • След нахранването на добитъка, фермерът се прибра.
(техника/информатика)
  • Нахранване на базата данни с нова информация.
  • Автоматично нахранване на котела с пелети.

Антоними на нахранване

Как се пише нахранване

Думата се пише с а в наставката -ване, което е характерно за отглаголни съществителни имена.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:храна
Произлиза от глагола 'нахраня', който е дериват на съществителното 'храна'. Коренът е общославянски (*xorna) със значение на 'защита', 'пазене', което по-късно се развива в смисъл на 'препитание'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изкуствено нахранване
  • нахранване с данни
  • режим на нахранване
нахранване : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник